Димитър Кирков (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Кирков.
Димитър Кирков | |
български писател | |
Роден | Димитър Щерев Кирков
4 октомври 1945 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | писател, редактор, критик, преводач |
Литература | |
Жанрове | роман |
Награди | „Южна пролет“ (1979) „Христо Г. Данов“ (1999) |
Димитър Щерев Кирков е български писател, автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Кирков е роден на 4 октомври 1945 г. в Пловдив. Завършва техникум по текстил в родния си град (1964) и българска филология в Софийския държавен университет (1970). Веднага след дипломирането си става редактор във в. „Литературен фронт“ (1970–1972). Специализира теория на литературата в Москва (1972–1973), а след завръщането си е редактор в издателство „Наука и изкуство“ (1974–1981) и хоноруван асистент по история на българската литература в Софийския университет (1975–1981).[1]
Кандидат на филологически науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Възгледи за човека в съвременната българска художествена проза“ (1984 г.)[2][1]. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач.
Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги „Позиции и творчество“ (1977) и „Анализи“ (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година).
Освен романи, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски[1], английски, гръцки, македонски език.
Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил в България множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.
От 1981 е редактор в сп. „Септември“ и завеждащ отдел „Белетристика“ (1991–1998). От 1989 до 1998 г. с проф. Тончо Жечев е съиздател на продължението на „Септември“, сп. „Летописи“; заместник главен редактор на списанието (2002–2008)[1].
От 2002 до 2008 г. чете лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ по магистърската програма „Творческо писане“ на Факултета по славянски филологии.[1]
Член е на Българския ПЕН клуб.[1]
Умира на 9 май 2017 г. в София.
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]За своята литературна дейност Димитър Кирков е получавал следните награди[1]:
- лауреат на „Южна пролет“ (за „Позиции и творчество“, 1979)[3];
- наградата на Съюза на българските писатели (за „Тайните на автомобилното гробище“, 1993);
- националната награда „Христо Г. Данов“ (за „Спирки из рая“, 1999)[4];
- наградата „Георги Братанов“ (за „Балкански грешник“, 2002);
- наградата „Берлински хъш“, Германия (за „Балкански грешник, 2003);
- наградата „Христо Ботев“ (за цялостно творчество, 2004).
Носител е на почетната златна значка на Съюза на преводачите в България.[1]
Художествени произведения
[редактиране | редактиране на кода]- „Хълмът“, роман (1986, II издание 2004);
- „Любов в ада“, роман (1989, II изд. 1994);
- „Тайните на автомобилното гробище“, роман за юноши (1992);
- „Спирки из рая“, автобиографична проза (1998);
- „Балкански грешник“, роман (2000, II изд. 2006);
- „Формула на гибелта“, роман (2003).
- „Лабиринт“, роман, 2011.
- „Последна игра“, роман, 2011.
- „Мария“, новела, 1994
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Сабина Беляева, Добромир Григоров, „Димитър Кирков“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
- ↑ Димитър Щерев Кирков, НАЦИД.
- ↑ Списък с победителите плюс антология с наградени творби до 2002 г. Архив на оригинала от 2007-11-10 в Wayback Machine., iujnaprolet.hit.bg.
- ↑ Ирина Илиева, „Наградата „Христо Г. Данов“ 1999, в. „Култура“, бр. 30, 30 юли 1999.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|